Увод

Няма как да отречем факта, че светът често е грозно, несправедливо и неприветливо място. Въпреки това ние имаме избор в това как да реагираме в тези ситуации и как да помогнем на другите да се справят с тях. Изправени сме пред два избора – да осъдим политическата некоректност или да я приемем за неразделна част от нашият живот, която в крайна сметка ни прави по-силни. Много често употребата на политически коректен език може да се тълкува като неспособност да се изправим срещу нещата, с които не сме съгласни. Факт е обаче, че ние се сблъскваме с тези неща всеки един ден, а думите от които бягаме трудно биха ни попречили да видим реалността на днешният свят.

История и значение

Терминът „политическа коректност“ за пръв път се появява в началото на ХХ век. Тогава той се използва за да опише стриктното спазване на политиката и принципите на Комунистическата партия в Съветския съюз. В наши дни да бъдеш политически коректен означава да подбираш думите и действията си, така че да не обидиш хора, които принадлежат към „потиснати групи“. Това са групи, които са обект на предразсъдъци, неуважение или дискриминация въз основа на тяхната раса, етническа принадлежност, пол, сексуална ориентация или физическо увреждане[1].

Терминът „политически коректен“ в смисълът, в който го разбираме днес – догматични езикови граници, насочени към съобразяване с политическо убеждение може да се срещне в статия на New York Times от 1934 г., в която е описана пропагандата на нацисткия министър Йозеф Гьобелс и репресиите срещу правата на германските евреи: „Всички журналисти трябва да имат разрешение за работа“...„и такива разрешения се дават само на чисти „арийци“, чиито мнения са политически коректни“[2]. Така терминът започва да се употребява все по-често, първо в печатните издания на запад, описващи какво се случва зад Желязната завеса, докато най-накрая не става част от популярната култура в страни като САЩ и Великобритания, която в последствие под различни в т.ч. и политически влияния изкривява смисълът му.

В САЩ това се случва заради силното влияние, което има демократичната партия в началото на 90-те години на XX век. Тогава консерваторите започват да критикуват чрез политическата коректност левицата за това че налага нейните възгледи на другите и потиска различното мнение, както и за това, че демократите правят определени теми за изучаване „забранени“. Така в много от университетите, по-традиционните предмети се допълват или заменят с други, които се занимват с феминизъм, политика на сексуалността (queer politics) и т.н. Самият Джордж Буш заявява през 1991 г.: „Идеята за политическа коректност разпали противоречия в цялата страна. Въпреки че движението се поражда от похвалното желание да се премахнат отломките от расизъм, сексизъм и омраза, то заменя старите предразсъдъци с нови. Той обявява определени теми за забранени, определени изрази за забранени и дори определени жестове за забранени.“[3]

Политическа коректност или добро възпитание (вежливост)

Доброто възпитание, като модел на човешко поведение, зависещ от интелектуалните възможности на индивида има много общо с политическата коректност. И двете норми за поведение целят постигането на един по-добър, емпатичен свят, но съществуват и разлики между двете понятия.

За разлика от коректността, доброто възпитание (културата) се прилага по отношение на всеки един индивид, независимо от това дали той е част от потисната група или не. Именно чрез прилагането на добра култура никой човек не би останал на заден план и никой не би следвало да се чувства пренебрегнат. Освен това, учтивостта признава за естествено, понякога всеки един човек да има лоши мисли за други социални групи. Така всеки един човек е свободен да се чувства, както пожелае спрямо останалите, но фактически трябва да се държи безупречно към тях.

За съжаление, политическата коректност е силно обвързана с политиката. По този начин хората, които не са съгласни с дадена политика могат да пренебрегнат политически коректните норми, които произтичат от нея. Именно тук, доброто възпитание има превес над коректността, защото то не произтича от политическата обстановка, а започва от детството. Културата ни учи на състрадание и нежност към уязвимостта на другите, тя не принадлежи към нито една политическа група, а е основно изискване за това да бъдеш човек. Чрез доброто си възпитание, ние учим другите без да им налагаме определени норми на поведение и без да ги караме да изпитват вина за това, че не са учтиви. От друга страна политическата коректност може да налага (вкл. чрез закони) определени принципи, които да следваме, но културата ни дава нещо, към което да се стремим и което би било красиво, ако успеем да следваме. Така ние изпитваме гордост, когато го правим. Това е и разликата между благотворителност и данъчно облагане – първото се чувства благородно, а второто е потискащо задължение, от което бихме искали да се измъкнем.

Политическата коректност в езика

Начинът, по който говорим отразява начинът, по който мислим, което от своя страна оказва влияние върху структурите на властта в едно общество. „Всъщност не езикът създава предразсъдъците, а човешкият опит, който е отразен в езика. Езиковите стереотипи някак вторично предават и утвърждават този опит, а като цяло те служат за това в случай на неочаквана ситуация да спестят на хората необходимостта и усилието да се прави авариен анализ на ситуацията“[4] (проф. д-р Войчех Кайтох). Това е основната идея зад станалото известно в социалните и хуманитарните науки, като „езиков обрат“[5]. Можем да кажем, че той и мултикултурализма[6] са основна опорна точка на политическата коректност. Както споменах по-горе, според философията на това движение, дискриминацията се корени в езикът, който използваме. Ето защо можем да наречем най-очевидното действие на последователите му „лингвистичното инженерство“. Според Д. Фенюан[7] терминът „може да се приложи към всеки опит за промяна на езика, за да се повлияе на нагласите и вярванията“. Могат да се използват много техники за модифициране на езика. Например, използването на език, който е полово неутрален, обръщането към жените, така че да не се разкрива техният брачен статус, както при употребата на „госпожа“ и „госпожица“, пълното премахване на някои думи. Друг начин за политическа коректност при говоренето е употребата на евфемизми, когато става дума за потиснати групи, и употребата на „позитивна дискриминация“ (обратна дискриминация). Положителната дискриминация е политически коректно решение на дискриминационните практики, заложени в закона и извън него.

Политическата коректност в ЕС

            Въпреки идеалната цел, която си е поставила политическата коректност и почти фанатичното ѝ прилагане в Европейският съюз, тя бива обвинявана почти ежедневно за събития, като терористичните атаки в Ница[8], Барселона, Финландия[9], за застрашаването на безопасността на жените[10], за успеха на Брекзит и други.

            Договорите на ЕС се възприемат като основен израз на ценностите поддържани от съюза. Такива са Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), Договорите от Рим – Договорът за създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), Договорът от Брюксел (Договорът за сливане), Единният европейски акт, Договора от Маастрихт, Договорът от Амстердам, Договорът от Ница, Договорът от Лисабон, т.е. Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Според политиката на европейската общност, всички нейни граждани трябва да имат достъп до своята езикова версия на документите с общо приложение изготвяни от евроинституциите. Ето защо преводът на тези документи представлява известна трудност с оглед прилагането на политическата коректност по отношение на езика.

Официалните езици в Европейският съюз са 24 на брой. Можем да ги разделим на езици с граматичен род, като български, немски, френски или хърватски, и езици с естествен род като английския. В естествените езици има тенденция към употребата на специфични за рода термини, а в езиците с граматичен род – към въвеждане на повече специфични за пола термини[11]. Можем да тълкуваме и двете развития на езиците, като политически коректни, тъй като целта им е да променят съществуващия език и да създадат един „по-справедлив“ език. Порицаваната употреба на мъжки род, присъства във всички договори. Например в английският текст на чл. 196 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, под определението за “person” („човек“) разбираме: “any natural person who pursues all of his activities in the territories of Member States” (“всяко физическо лице, което извършва всички негови дейности на териториите на държавите-членки“)[12]. В чл. 13 на Договора от Маастрихт председателят на Управителния съвет на Европейската централна банка се споменава, така че се предполага неговата принадлежност към мъжкият пол: “The President or, in his absence” (“президента или в негово отсъствие“), „the President or his nominee“ („президента или неговият заместник“)[13]. В Договора от Ница съдиите от Първоинстанционния съд избират президент, а „той може да бъде преизбран“ („He may be re-elected“), а задълженията на съдията приключват, когато „той подаде оставка“ („shall end when he resigns“)[14].

Договорът от Лисабон също използва мъжки местоимения, но там за първи път се среща полово неутрален език. За разлика от него, всички договори използват думата „chairman” (с наставката -man („мъж“)) в смисъл на „председател“. Договорът от Лисабон обаче, използва на някои места и просто думата „chair”, без добяване на наставката за мъжки род. Също така Европейският омбудсман и Върховният представител се споменават като „той или тя“, което е първият път, когато се използва такава „езикова конструкция“[15]. В Хартата за основните права, на английски език, не фигурират думи, които да предполагат мъжки пол, с изключение на думата „омбудсман” (“ombudsman”). На немски език обаче думата “омбудсман“ е заменена от „Europäischen Bürgerbeauftragte“ (буквално означаваща представител на европейските граждани) и от „Ombudfrau“ (която на български буквално може да бъде преведена като „жена-омбудсман“). На български език[16] в превода на чл. 7 на Хартата на основните права на ЕС четем: „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот“[17]. За разлика от немският превод, на български изискването за полова неутралност не е спазено.

Относно евфемизмите и обръщенията към уязвимите групи, договорът от Амстердам е първият, който признава хората с увреждания, като специална група, чийто нужди трябва да бъдат взети под внимание. Той е насочен конкретно към групите „хора в напреднала възраст“ и „хора с увреждания“, чиито права трябва да бъдат „признати“ и „уважавани“.  На някои езици е потърсен начин за употребата на по-политически коректни думи, тъй като и двете обръщения - „хора в напреднала възраст“ и „хора с увреждание“ се приемат за обидни.

Насоките за използване на неутрален спрямо пола език са първият официален опит за „езиково инженерство“ на ЕС. Парламентът е първата институция на ЕС, която предоставя такива насоки „относно полово неутрален език на всички работни езици на Общността“. Още с началното изречение на документа ЕС веднага се дистанцира от възможните обвинения, че е политически правилно ръководство: „Неутралният спрямо пола или приобщаващ половете език не е само въпрос на политическа коректност. Езикът е мощно средство, което отразява отношението, поведението и схващанията и влияе върху тях.“[18]

Политическата коректност в културата и медиите

Едно от най-големите си приложения в момента, политическата коректност намира в литературата. Едно от най-известните произведения на Агата Кристи „Десет малки негърчета“ („Ten Little Niggers“) официално промени името си през 2020 г. на „And Then There Were None“ („Накрая те бяха николко“). Това, разбира се, се дължи на негативната конотация, която има думата „негър“ преидмно в САЩ и Великобритания. Други книги, чийто издателства взеха подобно решение са „Чарли и шоколадовата фабрика“ от Роалд Дал, където думата „дебел“ („fat”) е заменена с „огромен“ (“enormous”). Политическата коректност при този автор стига до там, че дори добавя пасажи, които не са писани от Дал. Други обидни книги, които вече се издават с „коректни“ промени са – поредицата за „Джеймс Бонд“ от Иън Флеминг, „Историята на доктор Дулитъл“ от Хю Лофтинг, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен[19]. Според издателствата тези книги са писани, когато „езикът е бил различен и стар“, а използваните думи са „сега забравени за обществото“. Внукът на Агата Кристи, който е дал съгласието си за този превод, казва следното: „И само един човек да се е засегнал, пак смятам, че сме стигнали твърде далеч. Трябва да спрем да използваме речник, който наранява околните“[20].

Литературата не е единственото изкуство засегнато от политическа коректност. Към нея можем да добавим и презаснетите в последните години филми. Някои от героите в тях, които до сега са били с бял цвят на кожата, вече са чернокожи или пък са част от LGBTQ+ общността. Например филмът „Малката русалка“, в която червенокосата русалка с бяла кожа вече е чернокожа[21]; Постановката „Ромео и Жулиета“, представена от тийнеджъри, в която участващите бяха хомосексуалисти, а самата постановка бе преименувана на „Ромео и Жулиен“[22]; Филмът „Ромео и Жулиета“, в който Жулиета е чернокожа[23]; Филмът „Ловци на духове“[24], в чийто оригинал главните актьори са мъже, сега беше заснет с изцяло женски екип и т.н.

От своя страна новините, които ни информират за случващото се в света около нас, също трябва да се съобразяват с политически коректният език. Проблемът идва тогава, когато медиите премълчават факти за да бъдат политически коректни и когато неназовават нещата с истинските им имена. Примери за това са почти ежедневните сексуални посегателства извършвани от бежанци в Германия, Австрия, Дания, Великобритания и т.н.[25] Някои от тези посегателства изобщо не са отразени в медиите, а при други не е съобщен етническият и религиозният произход на извършителите. На практика се оказва, че въпреки че журналистическата етика предхожда политическата коректност, журналистите не смятат за нужно да я спазват. Така по време на пандемията от Ковид-19 много от хората, които не желаеха да се ваксинират (в т.ч. и лекари) бяха неколкократно обиждани в националните ефири в цял свят, а зрителите на почти всички телевизии не видяха другата гледна точка относно ваксинацията. Тази година обаче, четири години след началото на пандемията се появи официална информация на български език, според която една от ваксините е „смъртоносна“[26]. Подобна информация съществуваше много по-рано в чуждестранните медии, но незнайно защо тя не достигаше до българският зрител. Европейският съюз, който в годините на пандемията водеше засилена борба с дезинформацията, дори създаде специална комисия за тази цел. Според ЕС пандемията от Ковид е била „съпътствана от масирана вълна от невярна и подвеждаща информация“, а кризата е показала „колко е важна ролята на журналистите, които предоставят на гражданите надеждна и проверена информация и така допринасят за спасяването на човешки животи“[27]. Фактите до момента показват, че политическата коректност пречи на журналистите да информират гражданите за неща, които са от съществено значение за техният живот.

Политическата коректност в правото

Правото, в което „всички са равни пред закона“, поставя въпроси като семейството, брака, религията и сексуалните отношения в личната сфера на индивида. В рамките на именно това пространство, хората трябва да бъдат свободни от всякакви ограничения наложени от държавата. Навлизане в тази сфера обаче имаме със станалият известен Закон за домашното насилие, в чиято допълнителна разпоредба в §1 имаме определение за „интимна връзка“[28]. Друг пример за това е влезлите в сила през 2017 г. промени в канадското законодателство, които целят да защитят транссексуалните или хората с различен пол, като ги включиха в законите за защита на правата на човека и престъпленията от омраза[29]. От една страна регламентирането на тази „нужда“ е ограничаване на свободата на изразяване на всеки един човек, от друга страна това легализиране задължава всеки един човек да се съобрази с постмодернистичната философия[30], от която произхождат тези определения без значение дали човек разбира света около себе си по този начин. На трето място, в самият закон е записано, че транссексуалните определения, които всеки човек възприема са изцяло продукт на социума и на културата, което само по себе си не би следвало да се регламентира. По този начин, държавата превръща личността и нейното пространство в политика, а личната сферта се преръща в обществена.

Равните възможности и равните резултати

Според философията на справедливото разпределение „предметът на справедливостта е разпределението на правата, ресурсите и възможностите“[31]. Например, всеки трябва да има еднакво право да бъде нает на определена позиция въз основа на своите способности, независимо от своя пол, раса или сексуална ориентация и т.н. Това означава, че всеки има равни възможности и държавата трябва да създаде условия, които дават на хората равен достъп до работа и образование, и да остави хората да се възползват максимално от тези възможности. По същия начин еднаквото третиране е фундаментално за формалното равенство. Равните закони биха могли да имат различно въздействие върху различните групи поради техните специфични вярвания, практики, черти и т.н. Следователно законите могат да бъдат и дискриминационни, въпреки че изглежда, че третират всички еднакво. Правното равенство създава равни възможности, но не и равни резултати.

Налагането на политическа коректност цели да се пребори с дискриминацията спрямо определени групи в неравностойно положение. От това следва, че тези групи трябва да имат освен равни права и определени специални права. Но за осъществяването на равнопоставеността следва да се има предвид, че преценката дали някой е красив, грозен, привлекателен или не, интелигентен или глупав и т.н. се прави несъзнателно и т.нар. „подтискане“ се осъществява не чрез законите и политиките, а в неформалната реч, физическите реакции към другите, ежедневното взаимодействие, които много често проникват и в средствата за масова информация. 

Политическата коректност и постмодернизма

За да разберем настоящата ситуация трябва да разберем каква роля има постмодернизма в нашата култура. Политическата коректност е „рожба“ на постмодернистичното мислене. Какво обаче включва философията на постмодернизма възникнала в края на ХХ век?

1. Постмодернистите изключват съществуването на обективна природна реалност, чието съществуване и свойства са логически независими от човешките същества - от техните умове, техните общества, техните социални практики или техните техники за изследване.
   
   
2. Описателните и обяснителните твърдения на учени и историци по принцип могат да бъдат обективно верни или неверни. Постмодерното отричане на тази гледна точка – което следва от отхвърлянето на обективната природна реалност – понякога се изразява, като се твърди, че няма такова нещо като Истина.
   
   
3. Постмодернистите отричат тази вяра на Просвещението в науката и технологиите като инструменти на човешкия прогрес. В действителност, много постмодернисти твърдят, че погрешно насоченото (или ненасочено) преследване на научни и технологични знания е довело до развитието на технологии за убийства в огромен мащаб през Втората световна война. Някои стигат толкова далеч, че казват, че науката и технологиите – и дори разумът и логиката – са по своята същност разрушителни и потиснически, защото са били използвани от зли хора, особено през 20-ти век, за да унищожават и потискат другите.
   
   
4. За постмодернистите разумът и логиката също са просто концептуални конструкции и следователно са валидни само в рамките на установените интелектуални традиции, в които се използват.
   
   
5. Постмодернистите настояват, че всички или почти всички аспекти на човешката психология са напълно социално детерминирани.
   
   
6. Според постмодернистите езикът не е такова „огледало на природата“, както американският прагматичен философ Ричард Рорти характеризира възгледа на Просвещението. Вдъхновени от работата на швейцарския лингвист Фердинанд дьо Сосюр, постмодернистите твърдят, че езикът е семантично самостоятелен или самореферентен: значението на една дума не е нещо статично в света или дори идея в ума, а по-скоро набор от контрасти и разлики със значенията на други думи. Тъй като значенията в този смисъл са функции на други значения – които сами по себе си са функции на други значения и т.н. – те никога не са напълно „присъстващи“ за говорещия или слушащия, а могат бъдат безкрайно „интерпретирани“[32]. За постмодерния мислител авторът на книга не притежава правилната интерпретация на своята творба; читателят е този, който в действителност определя какво означава книгата – процес, наречен деконструкция. И при положение, че има множество читатели (на един автор), естествено има множество валидни интерпретации.[33]

Тъй като, както изглежда, много наболял проблем на Европейският съюз, по отношение на юридическите текстове, е употребата на думи от мъжки род, нека да видим какво казва Жак Дерида – един от основателите на философията на постмодернизма. Той отхъврля йерархията на Западните общества, защото исторически тя е „доминирана от мъже“, а това, според него, дискриминира жените. Всъщност, това твърдение е прекалено повърхностно, защото голяма част от мъжете, в исторически план, са били слуги, войници, миньори и т.н. Не само жените, но и мъжете са били „доминирани“ в йерархията на социума или както той казва „съществуват безкрайно много начини да се интерпретира една ситуация“[34]. Вероятно този факт е една от причините течението на постмодернизма да придобие толкова голямо влияние в нашият живот. Що се касае до йерархията, можем да вземем за пример една адвокатстка кантора. Ако се опитаме да анализираме какви хора участват в структурата на тази организация, ще установим, че можем да разделим хората по безкрайно много признаци – пол, религия, сексуална ориентация, привлекателен външен вид, образование и т.н. и няма конкретен признак, по който да определеим коя от тези групи заслужава да бъде на най-високата позиция в йерархията. Така в зависимост от това каква отправна точка възпримем, можем да направим заключения. Например, ако установим, че в адвокатската кантора има 70% мъже и само 30% жени (т.е. нямаме равенство по отношение на пола), веднага можем да твърдим, че причината за това е „систематична опресия“, „предразсъдъци“, „фанатизъм“, “мизогиния“. Все думи, с които се свързват дискриминацията и езикът на омразата. Това е предтекстът за създаването на квоти от хора с определени характеристики, които да участват в структурата на една фирма в много от Западните държави.

Политиката се възползва много добре от тази философия, защото така политиците са тези, които решават към коя категория принадлежат хората (независимо, че всички принадлежим едновременно към безкарайно много категории) и коя група ще има преимущество над другите. Можем да заключим, че постмодернистите, не се интересуват от фактите. Това, което приемат те за факт е това, което властта приема за да оправдае техните действия.

Свобода на словото

Правото на свободно изразяване е основен принцип залегнал в Конституцията на България, както и на всяка правова държава. Можем ли да приемем, че чл. 162 на българският Наказателен кодекс, който гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“ и другите подобни нормативни текстове ограничават тази свобода?

Според Оруел „Ако свободата изобщо означава нещо, това означава правото да казваш на хората неща, които не искат да чуят.“[35] На ниво личностни отношения е съвсем логично да се съобразим с човека от другата страна и да не използваме думи, които могат да го обидят. Ако си представим обаче, че това което казваме достига до стотици и дори хиляди хора, на практика не е възможно да не се почувства обиден нито един човек от нашата аудитория. В този смисъл имаме ограничение на свободата на изразяване, защото не е възможно да кажем нещо по важна тема, което да достигне до множество хора, без някой от тях да се почувства засегнат. Това е и причината много важни теми да бъдат възприемани за обидни и политически некоректни. Законовото изискване да употребяваме една дума вместо друга или едно местоимение вместо друго само по себе си е ограничаване на свободата на словото. И докато за предприетите мерки за ограничаване на езика на омразата имаме солидно оправдание – опазване на реда, то за употребата на „правилните“ думи нямаме такова, освен може би „състраданието“ към група хора обединени от общ признак.

Езикът е израз на нашите мисли. Това е така, защото мисълта се осъществява чрез думите. В този смисъл, ако една мисъл е контролирана, то тя не може да се нарече мисъл. Способността да мислим и да решаваме проблеми (да задавме въпроси към себе си) е от съществено значение за нашето съществуване. Решаването на тези проблеми (отговорите, които си даваме) много често са неща, които поради естеството си смущават както нас, така и другите около нас. Причината да имаме свобода на словото не е за да можем да казваме каквото пожелаем. Причината се корени във факта, че цялото общество зависи от възможността на хората, които го съставляват да мислят и да се адаптират към променящото се бъдеще. Без свободата на речта, респ. мисълта такова бъдеще не може да има. По този начин, чрез анализирането на „обидни“ и „смущаващи“ проблеми, ние хората стигаме до решението им.[36]

Заключение

От първостепенно значение за всяко цивилизовано общество е да начертае подходяща граница между правото на всеки един човек да изразява мислите си и защитата на правата на останалите хора. За съжаление, тази граница все повече се размива и изглежда че политическата коректност, като средство за контрол на населението, е удобното „оръжие“ на властта през XXI век. Въпросът е до къде ние хората ще позволим то да бъде използвано и няма ли да осъзнаем, че всъщност нашите слабости се използват срещу самите нас, а това налагащо се разделение олицетворява стратегията „разделяй и владей“?

Нормативна уредба

Договор за Европейската общност за атомна енергия (Евратом) <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:11957A/TXT> (17.05.2024)

Договор за Европейския съюз, (92/C 191 /01 ) <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:11992M/TXT> (17.05.2024)

Договор от Ница (2001/C 80/01) < https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:12001C/TXT> (17.05.024)

Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. <https://publications.europa.eu/resource/cellar/688a7a98-3110-4ffe-a6b3-8972d8445325.0007.01/DOC_19> (17.05.2024)

Закон за защита от домашното насилие (Обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г.)

Харта на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02) < https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:12016P/TXT&from=ET > (17.05.2024)

Източници:

Борба с дезинформацията относно коронавируса < https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/coronavirus-response/fighting-disinformation/tackling-coronavirus-disinformation_bg#ref-гарантиране-на-свободата-на-словото-и-плуралистичния-демократичен-дебат > (17.05.2024)

Инджов, Иво. Амбивалентния характер на политическата коректност и медиите // Проглас, 2016 <https://journals.uni-vt.bg/proglas/bul/vol25/iss1/art5> (17.05.2024)

Използване на неутрален спрямо пола език в Европейския парламент < https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/187089/GNL_Guidelines_BG-original.pdf > (17.05.2024)

Какви са опасностите на постмодернизма? < https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-postmodernism-dangers.html > (17.05.2024)

Кръстев, Димитър. Езиковият обрат като модел на обратите в хуманитарните науки през втората половина на ХХ век.// Проглас, 2021 <https://journals.uni-vt.bg/proglas/bul/vol30/iss1/art7> (17.05.2024)

ПОВЕЧЕ ВРЕДИ, ОТКОЛКОТО ПОЛЗИ: Изтеглят COVID ваксина, оказа се смъртоносна! <https://telegraph.bg/zdrave/novini/poveche-vredi-otkolkoto-polzi-iztegliat-covid-vaksina-okaza-se-smyrtonosna-semejstva-na-desetki-pochinali-sydiat-kompaniiata-proizvoditel-zaradi-fatalnite-posledici-413686> (17.05.2024)

Политическата коректност vs езика на омразата в полската медийна среда <https://www.newmedia21.eu/kritika/politicheskata-korektnost-vs-ezika-na-omrazata-v-polskata-medijna-sreda/> (17.05.2024)

Уикипедия <https://bg.wikipedia.org/wiki/Мултикултурализъм> (17.05.2024)

"10 малки негърчета" с ново име във Франция. Името на английския роман е сменено, поради расизъм <https://eurocom.bg/new/10-malki-negrcheta-s-novo-ime-vv-frantsiya#:~:text=Името%20на%20английския%20роман%20е%20сменено%2C%20поради%20расизъм&text=Франция%20промени%20името%20на%20бестселъра,бъде%20"Те%20бяха%2010".> (17.05.2024)

Canada’s gender identity rights Bill C-16 explained < https://www.cbc.ca/cbcdocspov/features/canadas-gender-identity-rights-bill-c-16-explained#:~:text=The%20bill%2C%20which%20enshrines%20the,referring%20to%20gender%20diverse%20people.> (17.05.2024)

Derrida and Foucault, The dark side of postmodernism < https://medium.com/inserting-philosophy/derrida-and-foucault-ef889c9203e9 > (17.05.2024)

Distributive Justice < https://iep.utm.edu/distributive-justice/ > (17.05.2024)

EU's multiculturalism and political correctness drive to blame for Nice terror - Polish MP <https://www.express.co.uk/news/world/689930/Polish-minister-blames-Nice-terror-attack-on-multiculturalism-and-political-correctness> (17.05.2024)

'EU must wake up!' Polish PM bashes Brussels for politically correct reaction to terror  < https://www.express.co.uk/news/politics/844361/European-Union-Polish-PM-Szyd-o-EU-terrorism-Barcelona > (17.05.2024)

Fengyuan, Ji. Language and politics in Mao’s China, 2004 // ISBN 0-8248-2536-5 <https://www.iias.asia/sites/default/files/2020-11/IIAS_NL39_26.pdf> (17.05.2024)

Gay Romeo & Julian school play called ‘political correctness’ gone mad <https://www.hindustantimes.com/art-and-culture/gay-romeo-julian-school-play-called-political-correctness-gone-mad/story-w1qlm7U5EuhzjXrumsBVNO.html> (17.05.2024)

Gender-neutral language <https://publications.europa.eu/code/en/en-4100600en.htm> (17.05.2024)

How ‘politically correct’ moved from Commies to culture and back into politics <https://www.washingtonpost.com/news/the-fix/wp/2015/12/17/the-interesting-evolution-of-political-correctness/> (17.05.2024)

Juliet should be a dream role. For a black actor tackling Shakespeare, it can be a nightmare <https://www.theguardian.com/commentisfree/2024/apr/12/romeo-and-juliet-shakespeare-black-actors-francesca-amewudah-rivers> (17.05.2024)

'Offensive' books that have been rewritten <https://theweek.com/in-review/1021469/4-times-notable-books-or-series-were-rewritten-to-exclude-offensive-language> (17.05.2024)

Political Correctness causing enormous damage to the safety of women - Stuart Agnew MEP <https://www.youtube.com/watch?v=1R4MYTV5F1M> (17.05.2024)

Political Correctness: Its Origins and the Backlash Against It <https://theconversation.com/political-correctness-its-origins-and-the-backlash-against-it-46862> (17.05.2024)

Postmodernism < https://www.britannica.com/topic/postmodernism-philosophy > (17.05.2024)

The Little Mermaid is Disney propaganda Guilt-ridden millennials are its target audience <https://unherd.com/2023/06/the-little-mermaid-is-disney-propaganda/> (17.05.2024)

The original Ghostbusters was hugely political. The new one, not so much. <https://www.vox.com/2016/7/20/12204422/ghostbusters-political-movies> (17.05.2024)

The Оrwell youth prize < https://www.orwellfoundation.com/the-orwell-youth-prize/2018-youth-prize/previous-winners-youth/2016-winners/if-liberty-means-anything-at-all-it-means-the-right-to-tell-people-what-they-do-not-want-to-hear-alexander-butcher/#:~:text=“If%20liberty%20means%20anything%20at,do%20not%20want%20to%20hear.” > (17.05.2024)

What Is Political Correctness? Definition, Pros, and Cons <https://www.thoughtco.com/what-is-political-correctness-4178215> (17.05.2024)

Why I’m So Obsessed with Free Speech... < https://www.youtube.com/watch?v=DpB6eDG5WnY > (17.05.2024)

[1] Political Correctness: Its Origins and the Backlash Against It <https://theconversation.com/political-correctness-its-origins-and-the-backlash-against-it-46862> (17.05.2024)

[2] How ‘politically correct’ moved from Commies to culture and back into politics <https://www.washingtonpost.com/news/the-fix/wp/2015/12/17/the-interesting-evolution-of-political-correctness/> (17.05.2024)

[3] What Is Political Correctness? Definition, Pros, and Cons <https://www.thoughtco.com/what-is-political-correctness-4178215> (17.05.2024)

[4] Политическата коректност vs езика на омразата в полската медийна среда <https://www.newmedia21.eu/kritika/politicheskata-korektnost-vs-ezika-na-omrazata-v-polskata-medijna-sreda/> (17.05.2024)

[5] Кръстев, Димитър. Езиковият обрат като модел на обратите в хуманитарните науки през втората половина на ХХ век.// Проглас, 2021 <https://journals.uni-vt.bg/proglas/bul/vol30/iss1/art7> (17.05.2024)

[6] Уикипедия <https://bg.wikipedia.org/wiki/Мултикултурализъм> (17.05.2024)

[7] Fengyuan, Ji. Language and politics in Mao’s China, 2004 // ISBN 0-8248-2536-5 <https://www.iias.asia/sites/default/files/2020-11/IIAS_NL39_26.pdf> (17.05.2024)

[8] EU's multiculturalism and political correctness drive to blame for Nice terror - Polish MP <https://www.express.co.uk/news/world/689930/Polish-minister-blames-Nice-terror-attack-on-multiculturalism-and-political-correctness> (17.05.2024)

[9] 'EU must wake up!' Polish PM bashes Brussels for politically correct reaction to terror  < https://www.express.co.uk/news/politics/844361/European-Union-Polish-PM-Szyd-o-EU-terrorism-Barcelona > (17.05.2024)

[10] Political Correctness causing enormous damage to the safety of women - Stuart Agnew MEP <https://www.youtube.com/watch?v=1R4MYTV5F1M> (17.05.2024)

[11] Gender-neutral language <https://publications.europa.eu/code/en/en-4100600en.htm> (17.05.2024)

[12] Treaty establishing the European atomic energy community <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:11957A/TXT> (17.05.2024)

[13] Treaty on European union <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:11992M/TXT> (17.05.2024)

[14] Treaty of Nice < https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:12001C/TXT> (17.05.024)

[15] Treaty of Lisbon <https://publications.europa.eu/resource/cellar/688a7a98-3110-4ffe-a6b3-8972d8445325.0007.01/DOC_19> (17.05.2024)

[16] Можем да анализираме в по-малка част превода на Европейските текстове на български език, защото такъв все още липсва.

[17] Харта на основните права на Европейския съюз < https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:12016P/TXT&from=ET > (17.05.2024)

[18] Използване на неутрален спрямо пола език в Европейския парламент < https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/187089/GNL_Guidelines_BG-original.pdf > (17.05.2024)

[19] 'Offensive' books that have been rewritten <https://theweek.com/in-review/1021469/4-times-notable-books-or-series-were-rewritten-to-exclude-offensive-language> (17.05.2024)

[20] "10 малки негърчета" с ново име във Франция. Името на английския роман е сменено, поради расизъм <https://eurocom.bg/new/10-malki-negrcheta-s-novo-ime-vv-frantsiya#:~:text=Името%20на%20английския%20роман%20е%20сменено%2C%20поради%20расизъм&text=Франция%20промени%20името%20на%20бестселъра,бъде%20"Те%20бяха%2010".> (17.05.2024)

[21] The Little Mermaid is Disney propaganda Guilt-ridden millennials are its target audience <https://unherd.com/2023/06/the-little-mermaid-is-disney-propaganda/> (17.05.2024)

[22] Gay Romeo & Julian school play called ‘political correctness’ gone mad <https://www.hindustantimes.com/art-and-culture/gay-romeo-julian-school-play-called-political-correctness-gone-mad/story-w1qlm7U5EuhzjXrumsBVNO.html> (17.05.2024)

[23] Juliet should be a dream role. For a black actor tackling Shakespeare, it can be a nightmare <https://www.theguardian.com/commentisfree/2024/apr/12/romeo-and-juliet-shakespeare-black-actors-francesca-amewudah-rivers> (17.05.2024)

[24] The original Ghostbusters was hugely political. The new one, not so much. <https://www.vox.com/2016/7/20/12204422/ghostbusters-political-movies> (17.05.2024)

[25] Инджов, Иво. Амбивалентния характер на политическата коректност и медиите // Проглас, 2016 <https://journals.uni-vt.bg/proglas/bul/vol25/iss1/art5> (17.05.2024)

[26] ПОВЕЧЕ ВРЕДИ, ОТКОЛКОТО ПОЛЗИ: Изтеглят COVID ваксина, оказа се смъртоносна! <https://telegraph.bg/zdrave/novini/poveche-vredi-otkolkoto-polzi-iztegliat-covid-vaksina-okaza-se-smyrtonosna-semejstva-na-desetki-pochinali-sydiat-kompaniiata-proizvoditel-zaradi-fatalnite-posledici-413686> (17.05.2024)

[27] Борба с дезинформацията относно коронавируса < https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/coronavirus-response/fighting-disinformation/tackling-coronavirus-disinformation_bg#ref-гарантиране-на-свободата-на-словото-и-плуралистичния-демократичен-дебат > (17.05.2024)

[28] Закон за защита от домашното насилие (Обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г.)

[29] Canada’s gender identity rights Bill C-16 explained < https://www.cbc.ca/cbcdocspov/features/canadas-gender-identity-rights-bill-c-16-explained#:~:text=The%20bill%2C%20which%20enshrines%20the,referring%20to%20gender%20diverse%20people.> (17.05.2024)

[30] Postmodernism < https://www.britannica.com/topic/postmodernism-philosophy > (17.05.2024)

[31] Distributive Justice < https://iep.utm.edu/distributive-justice/ > (17.05.2024)

[32] Postmodernism < https://www.britannica.com/topic/postmodernism-philosophy > (17.05.2024)

[33] Какви са опасностите на постмодернизма? < https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-postmodernism-dangers.html > (17.05.2024)

[34] Derrida and Foucault, The dark side of postmodernism < https://medium.com/inserting-philosophy/derrida-and-foucault-ef889c9203e9 > (17.05.2024)

[35] THE ORWELL YOUTH PRIZE < https://www.orwellfoundation.com/the-orwell-youth-prize/2018-youth-prize/previous-winners-youth/2016-winners/if-liberty-means-anything-at-all-it-means-the-right-to-tell-people-what-they-do-not-want-to-hear-alexander-butcher/#:~:text=“If%20liberty%20means%20anything%20at,do%20not%20want%20to%20hear.” > (17.05.2024)

[36] Why I’m So Obsessed with Free Speech... < https://www.youtube.com/watch?v=DpB6eDG5WnY > (17.05.2024)