ООН и опазването на международния мир и сигурност

Увод

Организацията на обединените нации има последната дума в най-големите международни конфликти. Съгласно устава на Организацията тя трябва да приема „колективни мерки за предотвратяване и отстраняване заплахите за мира“[1], но правото на вето не се упражнява от всички членове на ООН. Това означава, че САЩ, Китай, Франция, Великобритания и Русия могат самостоятелно да блокират резолюция на Съвета за сигурност, ако тя противоречи на техните интереси. По този начин организацията не може да изпълни своите цели за опазване на мира и сигурността и да спаси невинни животи в най-големите международни кризи.

Още един актуален пример е конфликтът между Израел и Палестина, който е започнал през 1948 г. и 75 години по-късно все още не е решен. На 7-ми октомври 2023 г. стълкновението между двете държави отново започна и месец по-късно ООН все още не е предприела никакви мерки. Причината за това е, че Русия и Китай наложиха вето на резолюция на САЩ, призоваваща за „хуманитарна пауза“, a преди това САЩ наложиха вето на резолюция на Бразилия по същият въпрос и отхвърлиха резолюция предложена от Русия. За съжаление, изглежда че за тези членове на Организацията, на карта не са заложени човешки животи, а политически интереси, което е в пълно противоречие с хартата на ООН и напълно обезсмисля дейността ѝ.

Фактите говорят, че правото на вето, което имат само „големите пет“ наистина цели мир и сигурност, защото между тях не е имало директен въоръжен конфликт от създаването на ООН, но за сметка на това е имало много опосредствени войни, при които те са подкрепяли едната или другата страна. Такъв конфликт е войната в Дарфур (Судан), в която едната страна се подкрепя от САЩ, а другата от Китай и Русия (2003 – до момента); Сирийската гражданска война в Ливан (2012 – 2017), в която САЩ, Франция и Великобритания подкрепят едната страна, а Русия другата страна и други. Въпреки, че не е официален военен конфликт, поради липса на дипломатическа нота, която официално да обяви война, за такъв конфликт можем да приемем и този между Украйна и Русия, който води своето начало още от 2014 г., и в който САЩ и неговите съюзници открито подкрепят Украйна.

Създаване на ООН

Официалната дата на създаването на Организацията на обединените нации е 24 октомври 1945 г. Тя е създадена по модел на нейният предшественик и първа световна междуправителствена организация - Общество на народите (ОН). Уставът на Обществото на народите е подписан на 28 юни 1919 г., а нейната основна цел е била да се предотвратят бъдещи военни конфликти между държавите. С оглед на Втората световна война обаче, става ясно, че организацията не може да се справи с конфликтите и нейното място е заето от Организацията на обединените нации.[2]

На тайна среща в САЩ през август 1941 г. Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил подписват Атлантическата харта, която в най-общи линии, както утвърждава тяхното желание да създадат световна организация за мир, така и тяхното виждане за света след Втората световна война. Когато Съединените щати се присъединяват към войната през декември на същата година, в печата започва да се появява словосъчетанието „обединени нации“, като нарицателно за държавите, които са се обединили срещу Германия, Италия и Япония. А на 1 януари 1942 г. представители на 26 държави подписват във Вашингтон Декларацията на обединените нации, която описва целите на обединените нации, a начело на този форум са били САЩ, Обединеното кралство и Съветският съюз.

След множество срещи през годините, на 25 април 1945 г. в Сан Фанциско е подписана Харта на Организацията на обединените нации, която включва нейните принципи и структура. След края на Втората световна война този договор е ратифициран от петте постоянни членки на Съвета за сигурност – Великобритания, Китай, САЩ, СССР и Франция.[3]

Според този документ основните цели на ООН са:

• Да поддържа международния мир и сигурност;
• да развива приятелски отношения между нациите;
• да постигане международно сътрудничество при решаване на международни проблеми;
• да бъде център за хармонизиране на действията на нациите в постигането на тези общи цели.[4]

По време на обсъжданията в Сан Франциско възниква казус с положението на малките и по-големите нации. Въпреки че, според международното право всички нации са равни, е ясно че някои държави са по-силни от други и затова считат, че тъй като предоставят по-голямата част от военната сила и материални ресурси трябва да имат правото на вето. Така се сформира Генералната асамблея или Общото събрание на ООН – един от шестте органа на Организацията на обединените нации, който гарантира, че всяка държава членка има по един глас.

Структура на ООН

Съгласно чл. 7 от Устава на ООН главните органи на организацията са Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.[5] В момента в организацията членуват 193 държави, като има и две държави-наблюдателки, това са Палестина и Ватикана. Тези две страни могат единствено да наблюдават общото събрание, но нямат право на глас в него.

В общото събрание участват всички членове на организацията, като всяка една от тях има само по един глас. Генералната асамблея разглежда общите принципи на сътрудничеството за поддържане на международния мир и сигурност, включително и принципите относно разоръжаването и регулирането на въоръженията, и може с оглед на тези принципи да прави препоръки на членовете на Организацията и на Съвета за сигурност. Освен това, може да насочва вниманието на Съвета за сигурност върху въпроси, които биха могли да застрашат международния мир и сигурност. На пръв поглед изглежда, че това е голямо събрание, в което всяка държава има право на глас, в действителност обаче не е така. Общото събрание само отправя препоръки към Съветът за сигурност. Тя е изцяло консултативен орган без влияние, въпреки огромният си брой членове. Пример за това е съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Общото събрание издаде много решения за спирането ѝ, но Съветът за сигурност не се съобрази с тях.

Съветът за сигурност от своя страна, се състои от петнадесет членове на Организацията. Пет от тях са постоянни членове с право на вето – Китай, Франция, Русия, САЩ и Великобритания. Останалите членове се избират за срок от две години от общото събрание, като се има предвид техният принос за международният мир и сигурност, за постигането на другите цели на организацията и на „справедливото географско разпределение“[6]. Обикновено пет члена са представители на държави от Африка или Азия, един от Източна Европа, двама от Латинска Америка и двама от Западна Европа и други области. Отговорността за поддържането на международният мир и сигурност е възложена на Съвета за сигурност, като останалите държави-членки се съгласяват по силата на Устава, че той действа от тяхно име. Освен това, съветът за сигурност има водеща роля при определянето на наличие на заплаха за мира или на акт на агресия. Ако установи, че има такива, то той призовава страните по спора да го разрешат с мирни средства. Ако спорът не се разреши, то Съветът има властта да наложи санкции и да разреши използването на сила за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност. Всяка една държава, независимо че не е членка, може да внесе за обсъждане в Съвета казус, по който е страна.

По времето на Студената война, постоянното неразбирателство, което възниква между Съветският съюз и САЩ, заедно с правото на вето, което притежават и двете страни, е направило Съвета за сигурност на ООН неефективна институция. След 1991 г. обаче, постепенно Съветът започна да изпълнява все повече миротворски мисии и употребата на вето драстично намалява. В противовес на това обаче, именно фактът, че само няколко държави членки имат право на вето до голяма степен умаловажава и обезсмисля ролята на Общото събрание в Организацията. За да постигат консенсус, обикновено постоянните членове на комисията се срещат на неофициални срещи – практика, която е критикувана от останалите непостоянни членове на Съвета.[7]

Икономическият и социален съвет се състои от петдесет и трима члена на Организацията, избрани от Общото събрание за три години. Този съвет ръководи и координира икономическите, социалните, хуманитарните и културните дейности на ООН и нейните специализирани агенции. По-голямата част от работата на този орган се извършва във функционални комисии по теми като правата на човека, наркотиците, населението, социалното развитие, статистиката, положението на жените и науката и технологиите; съветът също така контролира регионалните комисии за Европа, Азия и Тихия океан, Западна Азия, Латинска Америка и Африка. Икономическият и социален съвет е упълномощен да предоставя консултативен статут на неправителствени организации. Тези статути са различни видове, но общото между тях е че се стремят да изградят партньорства съвместно с неправителствени организации, така че тези организации да подпомогнат дейността на ООН.

Седем от държавите-членки на Организацията на обединените нации са включвали и държави, които са били под тяхната юрисдикция, като Танганика (дн. Обединена република Танзания), Западна Самоа (дн. Самоа), Руанда-Урунди (днес разделена на две държави – Руанда и Бурунди) и други. Съветът за попечителство е включвал петте постоянни членки на Съвета за сигурност, като чрез него са контролирали управлението на тези подопечни територии с цел те да постигнат самоуправление или независимост. През 1994 г. всички тези територии са го постигнали. Това е причината Съветът да спре дейността си на 1 ноември 1994 г. и да се събира само при необходимост.

Международният съд е главният съдебен орган на Обединените нации. Той се състои от петнадесет души от различни държави-членки, като всеки от тях трябва да има високи морални качества, които отговарят на условията, изисквани в съответните страни за заемане на най-висши съдебни длъжности, или трябва да бъде юрист с призната компетентност по международно право. Тези съдии се избират от Общото събрание и от Съвета за сигурност по списък лица, посочени от националните групи при Постоянния арбитражен съд. Седалището на международният съд е в Хага, а страни по делата могат да бъдат само държави – както членки, така и такива, които не са. Всяка държава е длъжна да се съобрази с решението на съда по всяко дело, по което е страна. В противен случай, Съветът за сигурност може да предприеме мерки по негова преценка за привеждане на решението в изпълнение[8].

Разпоредбите на Международния съд обаче не са окончателни и неговите юрисдикции не са задължителни, освен ако Съветът за сигурност не препоръча изпълнението на тези решения. Противоречие между Съда и Съвета се получава при казуси, в които държава от „големите пет“ е страна. В такъв случай, тази държава упражнява правото си на вето и разпоредбата на съда не се прилага. Такова е делото, което Никарагуа е завела през 1986 г. срещу САЩ заради военните действия и санкции, които Америка наложила над държавата. Тогава Международният съд е издал присъда, с която е разпоредил на Щатите спиране на военните действия, но САЩ упражнили правото си на вето и тази присъда не довела до никакви последствия. 

Секретариатът се състои от Генералният секретар и администрация. Главният секретар ръководи администрацията на ООН, назначава се от Общото събрание по предложение на Съвета за сигурност и също както Общото събрание може да насочва вниманието на Съвета за сигурност върху всеки въпрос, който по негова преценка би могъл да застраши поддържането на международния мир и сигурност[9]. Секретариатът и общото събрание са със седалище в Ню Йорк, като ООН има и представителства в Женева, Виена, Найроби (Кения) и други места. Антониу Гутериш е настоящият генерален секретар на Организацията на обединените нации.

Организацията на ООН включва и други органи, които са автономни специализирани агенции, които подпомагат дейността на организацията. Всички те се отчитат пред Общото събрание и/или пред икономическият или социален съвет. Специализираните агенции имат свои собствени принципи, цели и правила и често сътрудничат помежду си. Основните специализирани агенции и свързаните с тях органи на ООН включват Международната организация на труда (МОТ), Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ОПЗ), Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и Световната здравна организация (СЗО). Две от най-мощните специализирани агенции, които са и най-независими по отношение на вземането на решения в ООН, са Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ). Организацията на обединените нации, заедно с нейните специализирани агенции, често се наричат заедно система на Обединените нации[10].

Финансиране

ООН се финансира чрез членски внос и чрез доброволни дарения. Чрез специална формула се изчислява колко трябва да плати всяка държава-членка на организацията, като се има предвид, наред с други неща и относителното икономическо богатство на всяка държава-членка. Петте постоянни членки на Съвета за сигурност плащат по-високи вноски заради отговорността, която имат за поддържането на международния мир и сигурност. Бюджетът на организацията за фискалната година 1 юли 2021 г. – 30 юни 2022 г. възлиза на 6,38 милиарда долара.

Държавите с най-високи вноски за 2020 – 2021 г. са :

1. САЩ (27.89%)
2. Китай (15.21%)
3. Япония (8.56%)
4. Германия (6.09%)
5. Великобритания (5.79%)
6. Франция (5.61%)
7. Италия (3.30%)
8. Русия (3.04%)
9. Канада (2.73%)
10. Корея (2.26%)

За сравнение процентът на България е 0.01% [11]

От началото на фискалната 2020 г. за да модернизира и да подобри управлението си, Общото събрание променя бюджетната система на Организацията. Вместо да приема двугодишен бюджет, както е било през изминалите няколко десетилетия, сега тя приема своят бюджет всяка година.

Финансирането на операциите по опазване на мира също идва от вноските на държавите-членки. Всяка мироопазваща операция има специфичен бюджет за финансиране на разходите - за персонал (войски, полиция и цивилен персонал) и оперативни разходи. Ето защо, когато държави не плащат своя членски внос, това води до финансови затруднения при изпълнението на миротворските дейностите на ООН.

Недостатъци в хартата на ООН

Хартата на ООН е своеобразна конституция на международното общество. Тя е важна, защото съгласно чл. 103 от Уставът на ООН: „В случай на противоречие между задълженията на членовете на Организацията, произтичащи от настоящия Устав, и задълженията им, произтичащи от което и да е друго международно споразумение, задълженията по настоящия Устав имат предимство.“ Въпреки важността на този документ, в него съществуват множество пропуски.

 Един от най-важните въпроси свързани с опазването на мира е самото значение на думата „мир“. Такова определение липсва в Хартата на Организацията - не е дадена дефиниция за думата „мир“, за словосъчетанията „нарушаване на мира“ и „заплаха за мира“. Липсата на обективен критерии за тълкуване на мира и международната сигурност от една страна е предпоставка за злоупотреби с властта, която имат петте държави с право на вето. От друга страна обаче, липсата на такава дефиниция позволява на Организацията гъвкавост, чрез която да се адаптира към променящите се условия в света.[12]

В чл. 2, т.7 от Хартата на ООН четем: „Никоя разпоредба на тази харта не ще предостави право на Организацията на Обединените нации да се намесва в работи, които по естеството си са от вътрешната компетентност на която и да е държава...“ Самата практика е показала, че липсата на дефиниция относно това какво е „вътрешна компетентност“ и допълнението към този член, което гласи „... този принцип обаче не засяга прилагането на принудителни мерки, предвидени в глава VІІ.“ предоставя възможност на по-силните държави именно да се намесват във вътрешните работи на по-слабите. Именно от това се възползва САЩ при уреждане на взаимоотношенията си с Египет, където съществува известно напрежение заради проблемите с правата на човека и демокрацията. Американската администрация успешно прилага тази „дупка в закона“, като чрез нея заплашва да намали военната помощ, която предоставя на Египет.

Друга важна дефиниция, която отсъства от Устава на ООН е тази за думата „агресия“. Не се уточняват обстоятелствата и ситуациите, които именно представляват заплаха за международния мир и сигурност и изискват спешна намеса на Съвета за сигурност. Съществуването на такъв проблем е изцяло по преценка на Съвета.

В т.1 от чл.2 от Устава на ООН четем: „Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.“ Този принцип е нарушен още преди да бъде подписана Хартата. На станалата известна като Ялтенска конференция САЩ, Великобритания и Русия се съгласяват че всяка държава от „големите пет“ ще има правото на вето, но с него няма да могат да се спират разискванията, а само действията по дадени въпроси (конфликти) - това споразумение не е включено в Хартата на ООН, защото останалите държави не са били съгласни с него. Като „големите пет“ и по-конкретно САЩ са дали да се разбере, че или ще имат право на вето, или няма да има Харта. Това споразумение между тях е станало известно като Декларацията от Сан Франциско[13].

Идеята за вето, съществува още от Обществото на народите. В нея, всяка една държава е имала право на вето, но това е водило до неползотворни обсъждания. Ето защо идеята само петте най-силни държави да имат това право е оправдана в известна степен. Факт е обаче, че въпреки това, ако въпросът, който подлежи на обсъждане не е в унисон с интересите им, отново не могат да се предприемат мерки за да се предотвратят локални и международни конфликти.

В заключение, можем да кажем, че ООН сама нарушава Хартата с правото на вето само, което имат само пет държави. Освен това, има изисквания към всички държави да спазват Устава ѝ без да има ясни дефиниции за терминологията в него, като това именно дава право на държавите с право на вето, да взимат решенията, като действат изцяло в свой интерес, като използват ресурса на всички държави-членки, било той финансов, политически или друг и се възползват от всички институции на Организацията, в това число Световната банка, Световната здравна организация, Международна агенция за атомна енергия и много други за да постигнат целите си.   

Мисии

Основните цели заложени в хартата на Организацията на обединените нации са да поддържа международния мир и сигурност чрез преговори, медиация, арбитраж и  съдебни решения. Въпреки че, резолюциите на Съвета за сигурност на ООН могат да разрешат разполагането на военен персонал, ООН не е военна организация – тя няма постоянна армия. Съветът за сигурност разполага военен персонал за дейности като защита на цивилни, наблюдение на спорни граници, осигуряване на сигурност на изборите, осигуряване на сигурност в конфликтни зони и подпомагане с обучение и подкрепа. Мироопазването на ООН първоначално е разработено по време на Студената война като средство за разрешаване на конфликти между държави чрез разполагане на невъоръжен или леко въоръжен военен персонал от редица страни, под командването на ООН, в райони, където враждуващите страни са имали нужда неутрална страна, която да наблюдава мирния процес[14].

В началото на дейността на ООН опазването на мира се е изразявало основно в съблюдаване на процеса на примирие между страните. Войските, които са участвали в тези мисии са били така наречените „сини каски“ и им е било позволено да използват сила само при самоотбрана. Участието на войските на ООН е ставало със съгласието на страните в конфликта и с подкрепата на Съвета за сигурност. Пример за това е мисията на ООН в Кашмир от 1949 г. Регионът се намира между Индия и Пакистан и е оспорван и от двете страни, откакто и двете са станали независими през 1947 г. В последствие Кашмир се присъединява към Индия, което довежда до размирици, а те от своя страна до разполагане на мироопазващи сили на ООН в региона. Организацията на обединените нации все още изпълнява тази миротворска мисия.[15]

След края на Студената война, в процеса на миротворство настъпват значителни промени. В ситуации, в които е нарушен реда и страдат цивилни, започват да участват освен военни, цивилни експерти и специалисти по оказване на помощ. Освен това, сините каски вече имат право да използват сила по причини различни от самозащита. Такава е мисията в Камбоджа от 1992 г. Целта на ООН е била да възстанови мира и гражданското управление в страна, в която от десетилетия има гражданска война и да проведе свободни и честни избори. Военните от ООН трябвало да упражняват, както надзор, така и контрол върху всички аспекти на управлението, включително външните работи, националната отбрана, финансите, обществената сигурност, информацията и да разоръжат и демобилизират воюващите фракции в Камбоджа[16].

ООН определя своите мисии, като успешни по следните критерии[17]:

• Мисията трябва да се ръководи от принципите на съгласие, безпристрастност и неизползване на сила, освен при самоотбрана и защита на мандата;
• Да се възприема като легитимна и надеждна, особено в очите на местното население;
• Да насърчава национално и местно участие в мирния процес в страната домакин;

Като такива Организацията посочва операции в десетки държави, включително Камбоджа, Ел Салвадор, Гватемала, Мозамбик, Намибия и Таджикистан, Сиера Леоне, Бурунди, Кот д’Ивоар, Източен Тимор, Либерия, Хаити и Косово.

До момента ООН е извършила 71 мисии за опазване на мира. Към 2023 г. Организацията има 12 активни мисии[18]. Въпреки мирните цели, които има Организацията на обединените нации, нейните методи, изпълнение, ефективност и морал търпят критики.

„Сините каски“ на ООН и обвиненията в сексуално насилие

През 2017 г. разследване на Асошиейтед прес разкри че над 100 служители на Организацията, участвали в мироопазващи мисии са ръководили група за педофилия (child sex ring) в Хаити за период от 10 години и никой никога не е бил вкаран в затвора[19]. Освен това още през 2004 г. Амнести Интернешънъл съобщава за момичета, които са били отвличани, насилвани и принуждавани да проституират в Косово, а служителите на ООН и НАТО са били клиентите, които са стимулирали този вид „търговия“.[20]

Статията на Асошиейтед прес е намерила информация за близо 2000 обвинения за сексуално насилие и експлоатация от мироопазващи сили и друг персонал на ООН в цял свят. Юридически, ООН няма юрисдикция над мироопазващите сили, оставяйки наказанието на страните, които предоставят войските. Още през 2017 г. в отговор на разследването на Асошиейтед прес Атул Кхар - заместник-генерален секретар по оперативната поддръжка на ООН, заяви следното: „Вярваме, че напредваме в правилната посока, особено с новия подход на генералния секретар. Подобряването на помощта, предоставяна на жертвите, които са в основата на нашия отговор, е фундаментално.“ Цитат, който отразява невъзмутимостта на ООН, които смятат, че предоставянето на помощ на жертвите е единственият начин да се прекратят сексуалните посегателства над жени и мъже при изпълнение на мисии.

Самата Организация все още продължава да разследва, както старите, така и новите обвинения в сексуално насилие, които нейните „сини каски“ извършват[21]. Тъй като, наказанията за виновните се прилагат от техните държави, а никой държава-членка няма интерес да признае, че именно нейни войници са извършители на такива престъпления – виновните остават ненаказани. Липсата на контрол върху войниците-пазители на мира е сериозен проблем за Организация, която твърди, че опазва мира и сигурността в света, а не може да се погрижи за собствения си персонал. Това е сериозен пропуск от страна на ООН, за който вече 20 години не са взети мерки въпреки хилядите случаи, което от своя страна съвсем логически ни кара да си зададем въпроса дали всъщност така не е по-изгодно за Организацията или пък с оглед липсата на дефиниция за мир – това е именно мирът, така както го виждат те.

Хуманитарните работници на ООН и обвиненията в заразяване с холера

През януари 2010 г. земетресение с мангитут 7.0 по Рихтер удари Хаити, при което загинаха над 200 000 души. Земетресението нанесе големи материали щети на инфраструктурата в страната. След природното бедствие в страната пристигнаха много международни работници, които искаха да помогнат на страната да се възстанови. До този момент в региона не е имало данни за заболявания от холера от над 50 години.

Предполагаемият източник на бактерията на болестта в Хаити беше река Артибонит, от която повечето от засегнатите хора бяха консумирали вода. Въпреки разрушената инфраструктура, местните жители обвиниха хуманитарните работници на ООН, защото именно тяхна база се е намирала на приток на реката и местни жители са сигнализирали за замърсяване на водоизточника с фекални води [22].

В следствие на това обвинение, представители на ООН излязоха с опровержение, като се позоваха на факта, че спазват строги санитарни стандарти. Въпреки че в продължение на шест години ООН отричаше да има вина за заразяването с холера и отказваше да заплати компенсации на пострадалите и на роднините на загиналите, през 2016 г. тогавашният главен секретар Бан Ки-мун се извини за причинените вреди на народа на Хаити и обеща да отделят 400 милиона долара за да подпомогнат засегнатите хора и да подобрят разпадащите се санитарни и водни системи на нацията.[23]

Купуването на гласове в Съвета за сигурност на ООН

Има още много критики отправяни към ООН, сред които програмата „Петрол срещу храни“, която налага икономическо ембарго над Ирак; войната в Шри Ланка през 2009 г.; признаването на Тайван, но може би най-показателно е обвинението в корупция към членовете на Съвета за сигурност.

Проучване направено от икономистите Илияна Кузимиенко и Ерик Уеркер през 2006 г., носещо името „Колко струва едно място в Съвета за сигурност? Чуждестранна помощ и подкупи в ООН“[24] констатира, че избраните държави, които участват на ротационен принцип в Съвета за сигурност получават с 59% повече финансова помощ от САЩ и с 8% повече помощ от ООН. Държавите-членки, които биват включени в Съвета за сигурност са специално избрани в зависимост от дипломатическите събития, които трябва да се случат,  за които е важен гласът на съответната държава.

Според научният труд съществуват поне три причини, поради които можем да наблюдаваме връзка между чуждестранната помощ и членството в съвета.

• Членовете на съвета могат да разменят гласовете си за пари;
• Членството в Съвета е възможност за една по-малка държава да насочи вниманието на световната общност към нейните проблеми;
• Интеграцията на една държава в световното общество, може да увеличи шансовете ѝ както да служи на Съвета, така и да увеличи годишната си помощ;

Трудът анализира развиващи се държави, които не са класифицирани като страни с високи доходи от Световната банка през 2003 г., които са били членове на ООН, но не са част от P5. Над ¾ от държавите в извадката са получили икономическа помощ, а почти половината са получили военна помощ.

Кузимиенко и Уеркер използват индекс на Ню-Йорк Таймс, за да разграничат важните от маловажните години. Колкото повече вестникът споменава ООН и Съветът за сигурност, за толкова по-важна са сметнали годината. Например годините на Корейската война, войната в Конго и мироопазващите мисии през 90-те години. Двамата икономисти са установили, че по време на маловажни и средно важни години страните получаващи официална помощ за развитие и имащи членство в Съвета за сигурност не са имали значително увеличение на плащанията за помощ от САЩ. По време на важни години обаче наблюдават увеличение от 170% (16 милиона долара повече). По отношение на плащанията от ООН разликата също съществува, но не е толкова голяма (53% повече финансова подкрепа или 8 милиона долара през важни години).

Кузимиенко и Уеркер смятат, че това увеличение на плащанията не се случва, защото страните, получаващи oфициална помощ за развитие в Съвета за сигурност, са в състояние да използват шанса и да повишат осведомеността за своите проблеми. Според тяхното изследване, веднага след като изтече времето на страната в Съвета, финансовата помощ спада до нивото преди времето, в което е членувала в Съвета за сигурност на ООН. Отбелязва се обаче, че плащанията на финансовата помощ вече са се увеличили една година преди двугодишния мандат в Съвета за сигурност. Увеличението на помощите е особено високо по отношение на финансовата подкрепа от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). През годините с голямо значение, измерени от индекса на "Ню-Йорк Таймс", УНИЦЕФ предлага 63% повече средства на страните, получаващи официална помощ за развитие, членуващи в Съвета за сигурност на ООН, отколкото преди това.

Заключение

Преследването на политически интереси е от съществено значение за съществуването на всяка една суверенна държава. От тази гледна точка действията на постоянните членки на Съвета за сигурност са напълно оправдани, защото е дълг на всеки един държавен глава първо да се погрижи за собствените си граждани и да брани техните интереси. От гледна точка на пострaдалите при мисиите за опазване на мира обаче, не можем да не си дадем сметка, че едва ли населението на някоя от „големите пет“ се облагодетелства, когато страдат деца или цивилни в развиващите се страни под предлог, че им се предоставя сигурност. Този факт, както и проблемите които съществуват в Хартата на ООН разкриват една организация, в която липсва контрол не само върху военните сили изпратени на мисии, но и контрол върху петте държави-членки с право на вето. Това само по себе си означава, че чрез Организацията на обединените нации не се преследват нито мир, нито сигурност, а политически интереси и именно тези, които взимат най-важните решения за света са съгласни да не водят войни на тяхна територия, но да го направят на чужда, като жертват чужди граждани.

Организацията на обединените нации е явен пример за вътрешният стремеж на всеки един човек към съвършенство, към създаването на утопия. Един свят в който слабите да не зависят от благоразположението на силните, свят в който парите не диктуват политиката, а по-силните не се възползват от по-слабите. Гореизложените факти показват, че въпреки мисията за опазване на мира и сигурността, и стремежа човечеството да изгради един по-добър свят за идните поколения, ООН се проваля в реализирането на тези идеали. Вместо това нашият свят постепенно, но сигурно се превръща в една антиутопия, подобна на тази описана от Оруел.

Използвани източници:

Официален сайт на Организацията на обединените нации 

< https://www.un.org/en/ > (29.10.2023 г.)

Устав на Организацията на обединените нации (Издаден от Министерството на външните работи, oбн., ДВ, бр. 45 от 23.05.2023 г., в сила за България от 14.12.1955 г. (Подписан в Сан Франциско на 26.06.1945 г. Влязъл в сила на 24.10.1945 г. В сила за България от 14.12.1955 г. Декларация за приемане на задълженията съгласно Устава на ООН от името на Народна република България от 9.10.1948 г., рег. в ООН под № 3045/14.12.1955 г. Изм., ратифицирани с Указ № 777 на Президиума на Народното събрание от 21.12.1964 г. - обн., ДВ, бр. 102 от 25.12.1964 г. В сила за България от 31.08.1965 г. Изм., ратифицирано с Указ № 405 на Президиума на Народното събрание от 14.05.1966 г. - обн., ДВ, бр. 40 от 20.05.1966 г. В сила за България от 12.06.1968 г. Изм., ратифицирано с Указ № 1042 на Държавния съвет от 7.05.1973 г. - обн., ДВ, бр. 37 от 11.05.1973 г. В сила за България от 24.09.1973 г.)

Agrawal А., Role of UN in Maintenance of International Peace & Security, 2011, Social Science Research Network
< https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1948054 > (14.11.2023 г.)

  Dodds P., AP Exclusive: UN child sex ring left victims but no arrests, 2017
 <https://apnews.com/article/africa-arrests-united-nations-only-on-ap-e6ebc331460345c5abd4f57d77f535c1 > (14.11.2023 г.)

Encyclopedia Britannica, League of nations, 2023
 < https://www.britannica.com/topic/League-of-Nations > (29.10.2023 г.)

Encyclopedia Britannica – United Nations, 2023
< https://www.britannica.com/topic/United-Nations > (29.10.2023 г.)

Findlay Т., Cambodia: The Legacy and Lessons of UNTAC, 1995, Stockholm international peace research institute
<https://www.sipri.org/publications/1995/cambodia-legacy-and-lessons-untac#:~:text=It%20was%20to%20exercise%20%27supervision,canton%2C%20disarm%20and%20demobilize%20Cambodia%27s > (14.11.2023 г.)

How are we funded, United Nations
< https://peacekeeping.un.org/en/how-we-are-funded > (29.10.2023)

Katz J., In the time of cholera, 2013
< https://foreignpolicy.com/2013/01/10/in-the-time-of-cholera/ > (14.11.2023 г.)

Kuziemko I, Werker E., How much is a seat on the Security council worth? Foreign aid and bribery at the United nations, 2006 <https://web.archive.org/web/20190321004033/http://projects.iq.harvard.edu/files/gov2126/files/kuziemko2006.pdf > (14.11.2023 г.)

Media Briefing, Kosovo: Facts and figures on trafficking of women and girls for forced prostitution in Kosovo, 2004
 < https://www.amnesty.org/fr/wp-content/uploads/2021/06/eur700132004en.pdf > (14.11.2023 г.)

Meisler, Stanley, United Nations: the first fifty years, 1995, Internet Archive
< https://archive.org/details/unset0000unse_z7w4/page/n3/mode/2up > (14.11.2023 г.)

Our Success, United Nations Peacekeeping

< https://peacekeeping.un.org/en/our-successes#:~:text=Since%201948%2C%20the%20UN%20has,%2C%20Mozambique%2C%20Namibia%20and%20Tajikistan. > (14.11.2023 г.)

Soltani R., Moradi M., The Evolution of the Concept of International Peace and Security in light of UN Security Council Practice (End of the Cold War-Until Now), 2017, Scientific Research

 < https://www.scirp.org/journal/paperinformation.aspx?paperid=73252 > (14.11.2023 г.)

The Associated Press, United nations apologizes for Haiti cholera spread, not for causing it, 2016
 < https://www.nbcnews.com/health/health-news/united-nations-apologizes-haiti-cholera-spread-not-causing-it-n690866 > (14.11.2023 г.)

UNMOGIP fact sheet, United Nations Peacekeeping
< https://peacekeeping.un.org/en/mission/unmogip > (14.11.2023 г.)

UN News, Fresh allegations of sexual abuse made against UN peacekeepers in Central African Republic

 < https://www.un.org/africarenewal/news/fresh-allegations-sexual-abuse-made-against-un-peacekeepers-central-african-republic > (14.11.2023 г.)

UN peacekeeping missions’ battle against disinformation, Regional information centre for western Europe
< https://unric.org/en/un-peacekeeping-missions-battle-against-disinformation/ > (14.11.2023 г.)

[1] Чл. 1 от Устава на Организацията на обединените нации – Издаден от Министерството на външните работи, oбн., ДВ, бр. 45 от 23.05.2023 г., в сила за България от 14.12.1955 г. (Подписан в Сан Франциско на 26.06.1945 г. Влязъл в сила на 24.10.1945 г. В сила за България от 14.12.1955 г. Декларация за приемане на задълженията съгласно Устава на ООН от името на Народна република България от 9.10.1948 г., рег. в ООН под № 3045/14.12.1955 г. Изм., ратифицирани с Указ № 777 на Президиума на Народното събрание от 21.12.1964 г. - обн., ДВ, бр. 102 от 25.12.1964 г. В сила за България от 31.08.1965 г. Изм., ратифицирано с Указ № 405 на Президиума на Народното събрание от 14.05.1966 г. - обн., ДВ, бр. 40 от 20.05.1966 г. В сила за България от 12.06.1968 г. Изм., ратифицирано с Указ № 1042 на Държавния съвет от 7.05.1973 г. - обн., ДВ, бр. 37 от 11.05.1973 г. В сила за България от 24.09.1973 г.)

[2] Encyclopedia Britannica, League of nations, 2023  < https://www.britannica.com/topic/League-of-Nations > (29.10.2023 г.)

[3] Encyclopedia Britannica – United Nations, 2023 < https://www.britannica.com/topic/United-Nations > (29.10.2023 г.)

[4] Официален сайт на Организацията на обединените нации - < https://www.un.org/en/ > (29.10.2023 г.)

[5] Издаден от Министерството на външните работи, oбн., ДВ, бр. 45 от 23.05.2023 г., в сила за България от 14.12.1955 г. (Подписан в Сан Франциско на 26.06.1945 г. Влязъл в сила на 24.10.1945 г. В сила за България от 14.12.1955 г. Декларация за приемане на задълженията съгласно Устава на ООН от името на Народна република България от 9.10.1948 г., рег. в ООН под № 3045/14.12.1955 г. Изм., ратифицирани с Указ № 777 на Президиума на Народното събрание от 21.12.1964 г. - обн., ДВ, бр. 102 от 25.12.1964 г. В сила за България от 31.08.1965 г. Изм., ратифицирано с Указ № 405 на Президиума на Народното събрание от 14.05.1966 г. - обн., ДВ, бр. 40 от 20.05.1966 г. В сила за България от 12.06.1968 г. Изм., ратифицирано с Указ № 1042 на Държавния съвет от 7.05.1973 г. - обн., ДВ, бр. 37 от 11.05.1973 г. В сила за България от 24.09.1973 г.)

[6] Чл. 23 от Устава на Организацията на обединените нации (Издаден от Министерството на външните работи, oбн., ДВ, бр. 45 от 23.05.2023 г., в сила за България от 14.12.1955 г. (Подписан в Сан Франциско на 26.06.1945 г. Влязъл в сила на 24.10.1945 г. В сила за България от 14.12.1955 г. Декларация за приемане на задълженията съгласно Устава на ООН от името на Народна република България от 9.10.1948 г., рег. в ООН под № 3045/14.12.1955 г. Изм., ратифицирани с Указ № 777 на Президиума на Народното събрание от 21.12.1964 г. - обн., ДВ, бр. 102 от 25.12.1964 г. В сила за България от 31.08.1965 г. Изм., ратифицирано с Указ № 405 на Президиума на Народното събрание от 14.05.1966 г. - обн., ДВ, бр. 40 от 20.05.1966 г. В сила за България от 12.06.1968 г. Изм., ратифицирано с Указ № 1042 на Държавния съвет от 7.05.1973 г. - обн., ДВ, бр. 37 от 11.05.1973 г. В сила за България от 24.09.1973 г.)

[7] Encyclopedia Britannica – United Nations, 2023 < https://www.britannica.com/topic/United-Nations > (29.10.2023 г.)

[8] Устав на Организацията на обединените нации (Издаден от Министерството на външните работи, oбн., ДВ, бр. 45 от 23.05.2023 г., в сила за България от 14.12.1955 г. (Подписан в Сан Франциско на 26.06.1945 г. Влязъл в сила на 24.10.1945 г. В сила за България от 14.12.1955 г. Декларация за приемане на задълженията съгласно Устава на ООН от името на Народна република България от 9.10.1948 г., рег. в ООН под № 3045/14.12.1955 г. Изм., ратифицирани с Указ № 777 на Президиума на Народното събрание от 21.12.1964 г. - обн., ДВ, бр. 102 от 25.12.1964 г. В сила за България от 31.08.1965 г. Изм., ратифицирано с Указ № 405 на Президиума на Народното събрание от 14.05.1966 г. - обн., ДВ, бр. 40 от 20.05.1966 г. В сила за България от 12.06.1968 г. Изм., ратифицирано с Указ № 1042 на Държавния съвет от 7.05.1973 г. - обн., ДВ, бр. 37 от 11.05.1973 г. В сила за България от 24.09.1973 г.)

[9] Устав на Организацията на обединените нации (Издаден от Министерството на външните работи, oбн., ДВ, бр. 45 от 23.05.2023 г., в сила за България от 14.12.1955 г. (Подписан в Сан Франциско на 26.06.1945 г. Влязъл в сила на 24.10.1945 г. В сила за България от 14.12.1955 г. Декларация за приемане на задълженията съгласно Устава на ООН от името на Народна република България от 9.10.1948 г., рег. в ООН под № 3045/14.12.1955 г. Изм., ратифицирани с Указ № 777 на Президиума на Народното събрание от 21.12.1964 г. - обн., ДВ, бр. 102 от 25.12.1964 г. В сила за България от 31.08.1965 г. Изм., ратифицирано с Указ № 405 на Президиума на Народното събрание от 14.05.1966 г. - обн., ДВ, бр. 40 от 20.05.1966 г. В сила за България от 12.06.1968 г. Изм., ратифицирано с Указ № 1042 на Държавния съвет от 7.05.1973 г. - обн., ДВ, бр. 37 от 11.05.1973 г. В сила за България от 24.09.1973 г.)

[10] Encyclopedia Britannica – United Nations, 2023 < https://www.britannica.com/topic/United-Nations > (29.10.2023 г.)

[11] How are we funded, United Nations < https://peacekeeping.un.org/en/how-we-are-funded > (29.10.2023)

[12] Soltani R., Moradi M., The Evolution of the Concept of International Peace and Security in light of UN Security Council Practice (End of the Cold War-Until Now), 2017, Scientific Research - < https://www.scirp.org/journal/paperinformation.aspx?paperid=73252 > (14.11.2023 г.)

[13] Meisler, Stanley, United Nations : the first fifty years, 1995, Internet Archive < https://archive.org/details/unset0000unse_z7w4/page/n3/mode/2up > (14.11.2023 г.)

[14] Agrawal А., Role of UN in Maintenance of International Peace & Security, 2011, Social Science Research Network - < https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1948054 > (14.11.2023 г.)

[15] UNMOGIP fact sheet, United Nations Peacekeeping < https://peacekeeping.un.org/en/mission/unmogip > (14.11.2023 г.)

[16] Findlay Т., Cambodia: The Legacy and Lessons of UNTAC, 1995, Stockholm international peace research institute < https://www.sipri.org/publications/1995/cambodia-legacy-and-lessons-untac#:~:text=It%20was%20to%20exercise%20%27supervision,canton%2C%20disarm%20and%20demobilize%20Cambodia%27s > (14.11.2023 г.)

[17] Our Success, United Nations Peacekeeping < https://peacekeeping.un.org/en/our-successes#:~:text=Since%201948%2C%20the%20UN%20has,%2C%20Mozambique%2C%20Namibia%20and%20Tajikistan. > (14.11.2023 г.)

[18] UN peacekeeping missions’ battle against disinformation, Regional information centre for western Europe < https://unric.org/en/un-peacekeeping-missions-battle-against-disinformation/ > (14.11.2023 г.)

[19] Dodds P., AP Exclusive: UN child sex ring left victims but no arrests, 2017 < https://apnews.com/article/africa-arrests-united-nations-only-on-ap-e6ebc331460345c5abd4f57d77f535c1 > (14.11.2023 г.)

[20] Media Briefing, Kosovo: Facts and figures on trafficking of women and girls for forced prostitution in Kosovo, 2004 < https://www.amnesty.org/fr/wp-content/uploads/2021/06/eur700132004en.pdf > (14.11.2023 г.)

[21] UN News, Fresh allegations of sexual abuse made against UN peacekeepers in Central African Republic < https://www.un.org/africarenewal/news/fresh-allegations-sexual-abuse-made-against-un-peacekeepers-central-african-republic > (14.11.2023 г.)

[22] Katz J., In the time of cholera, 2013 < https://foreignpolicy.com/2013/01/10/in-the-time-of-cholera/ > (14.11.2023 г.)

[23] The Associated Press, United nations apologizes for Haiti cholera spread, not for causing it, 2016  < https://www.nbcnews.com/health/health-news/united-nations-apologizes-haiti-cholera-spread-not-causing-it-n690866 > (14.11.2023 г.)

[24] Kuziemko I, Werker E., How much is a seat on the Security council worth? Foreign aid and bribery at the United nations, 2006  < https://web.archive.org/web/20190321004033/http://projects.iq.harvard.edu/files/gov2126/files/kuziemko2006.pdf > (14.11.2023 г.)