Увод

Значимостта на познаването на езикът на нормативните актове е безспорен, тъй като чрез тях се създават правилата в една правова държава като България. Аргумент на това твърдение е принципът „Ignorantia legis neminem excusat“ или „Непознаването на закона не извинява никого“. Това е основната причина той да представлява интерес за хората от всички социални прослойки, независимо от техните професии и демография. Въпреки това, много често този специализиран език не се тълкува и използва правилно не само от гражданите, но и от медиите, чиято цел е именно да информират обществото.

Въпреки че тези групи хора не са оправдани за незнанието си, основният проблем при създаването на нови и редактирането на стари нормативни актове е именно в хората, чийто служебни задължения го изискват. В Изборния кодекс и като цяло в закона няма минимално изискване за образователният ценз на народните представители. Това само по себе си е предпоставка за неправилно изпълнение на служебните задължения, заради специфичните изисквания на самият език на нормативните актове и регламента на Закона за нормативните актове (обн. ДВ, бр. 27 от 03.04.1973 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г.) и Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (изд. от Председателя на Държавния съвет на Народна Репубрлика България, обн. ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г.). Езикът използван в нормативните актове трябва да бъде логичен и достъпен. В противен случай, това би довело до цялостно нарушаване на правовия ред.

Овладяването на правната материя, респ. на нормативните актове от властимащите би следвало да се регламентира със закон, тъй като това ще допринесе, както за по-добрата осведоменост на медиите респ. на гражданите, така и за правилното изпълняване на служебните задължения на управляващите. Пример за непознаване на закона е изказването на народният представител Кирил Петков през януари 2022 г., когато той непознавайки действащите закони в Република България, обвини Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), че е вдигнала цените с 30% без да съгласува своето решение с правителството. Този упрек обаче е неоснователен, защото чл. 2 от „Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация“ гласи: „Комисията е независим специализиран държавен орган...“.[1] Всеки запознат с този факт би предположил, че Кирил Петков и неговото правителство се опитват да се възползват от позициите, които заемат за да повлияят на една институция, която по закон е самостоятелна. Останалата част от хората обаче, която не е наясно със положението на КЕВР би решила, че комисията действа противозаконно, на своя глава, без да се съобразява с нуждите на гражданите. Това изказване само по себе си разкрива една крайна некомпетентност при изпълняването на служебните задължения, което е недопустимо в управлението на държавата.

Юридическия език

Фактът, че единствената форма на изразяване на правото е езикът, предпоставя необходимостта от научно осмисляне на особеностите и спецификите на юридическия език.[2] Юридическият език е част от общоупотребимия книжовен език и притежава всички негови родови характеристики, но специфичната сфера на неговата употреба и реализация, неговото възникване и функциониране, наличието на особени правила за прилагането му за целите на правната практика определят видовите му характеристики като особен, отделен, специфичен език – юридически език.[3] Неговата поява се обуславя от възникването на езика от една страна и от възникването на правото, като социално явление от друга.

За разлика от всекидневният език, в юридическият език е недопустимо създаването на противоречия и парадокси. Юридическият език използва общоупотребимият език, но при тази употреба естественият език придобива различни особености, които придават на използваните термини различно значение. В този смисъл, езикът на правото има двойнствен характер, защото е „полуестествен и полуизкуствен[4]“.

Подходящ пример е терминът „добросъвестно владение“. В чл. 70 от Закона за собствеността[5], правната уредба на този термин е следната: „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.“ Това значение на думата „добросъвестно“ е доста по-различно от смисъла, който хората обикновено влагат в ежедневното си общуване.

Друга особеност в юридическата терминология е, че тя не може да се заменя в текста на юридическите актове с думи от общоупотребимия език, защото това би довело до неяснота или до нееднозначност на текста. Например „не може в обвинително заключение да се напише: „в разговор със следователя свидетелят „разказа“ вместо „даде показания“.[6]

Предметът на нормативният акт, обаче може да изисква използването на общонаучни термини. Това става чрез използване на термини от релевантните науки, като например икономика, медицина и други. Такива термини са, например „каламитети" от Закона за горите[7], "фигурен пилотаж" от Закона за гражданското въздухоплаване[8] и други. В чл. 9 от Закона за нормативните актове[9] е записано, че „разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.“ Изключенията от това правило са записани в ал.2 от същият член и в чл. 36 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Законодателят ни дава право да използваме чужди думи „само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български.“

В тази връзка трябва да споменем легалните понятия. Легалната дефиниция е изрично определение на дума, словосъчетание или израз в закон - „легална (правна) дефиниция“, която премахва общоупотребимия език или научни дефиниции. Легалната дефиниция важи само за закона или подзаконовия нормативен акт, в който е дадена.[10] Легалните понятия са средство за изграждане на правната система, иначе казано имат конструктивна функция. Трябва да се прави разлика между легални понятия и правни понятия. Чрез правните понятия се описва правната действителност, те свързват правната система с други правни системи, но също като легалните понятия изграждат правната система.

Правна норма

Думата „norma” е навлязла от латински език и първоначално е означавала инструмент, използван от римските дърводелци в тяхната ежедневна работа за измерването на прави ъгли. Впоследствие дума „норма“ започва да се употребява в смисъл на стандарт за трайно случващи се събития или за „правилно“ човешко поведение в обществото. Правната норма е вид социална норма – общо, абстрактно и условно правило за поведение, което притежава логическо единство, съдържа се в признат за правната система източник, поради което притежава юридическа сила и действие, а изпълнението ѝ е осигурено чрез прилагането на правната санкция.[11]

Правната норма е вид абстрактно правило за поведение, защото правилото за поведение, което тя съдържа, не е конкретизирано по отношение на обстоятелствата, при които трябва да бъде осъществено – време, място и предмет. Нейната юридическа сила се дължи на факта, че тя трябва да произтича от признат източник на правото. Правомощие да формулира правните норми има държавата, която ги прилага като делегира това на компетентните органи. Правната норма се формулира в езикова форма и следователно нейното формулиране е подчинено на езиковите правила, установени в езиковите норми. [12]

Логично е да заключим, че щом правната норма се подчинява на правилата на общите езикови норми, то те от своя страна са обвързани със специфични юридически езикови норми, заради специфичната юридическа терминология и заради необходимостта юридическият език да бъде недвусмислен. Това е и причината в юридическите текстове да се използва определена езикова рамка.

Правна норма и нормативен акт

Ролята на правната норма е да регулира отношенията между хората в процеса на ежедневното им общуване. Обект на правните норми е социалното поведение на хората. Те създават правила за поведение, с които трябва да се съобразява всеки отделен човек. Това поведение на хората се нарича още нормативно. Всяка правна норма притежава два важни елемента:

Хипотеза – фактическото поведение на правните субекти. Когато се осъществи дадено поведение, което е заложено в хипотезата на правната норма, то това задължително поражда задължение за определено поведение.

Диспозиция (санкция) – това е самото задължение за поведение. Когато задължението, което се поражда е обществено полезно и разрешено от правото се нарича диспозиция, а когато е вредно и забранено се нарича санкция.

Езиково и логически структурата на правната норма се изразява чрез формулата „Ако...то...“

Например: Чл.2(2) от Наказателният кодекс[13] ни казва:

„Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.“

Има разлика между правните норми и разпоредбите на нормативните актове. В юридическите текстове нормативните актове са организирани в разпоредби: членове, алинеи, параграфи. Това е регламентирано в чл.26 на Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Разпоредбата на нормативния акт представлява смислено завършено изречение, докато правната норма е базисната логическа структура на правото.

Език на нормативните актове

Езикът на нормативните актове е език на действието. От гледна точка на теорията за действието на Толкът Парсънс[14], за да изпълни своето предназначение и описание, нормативният акт е необходимо да притежава следните компоненти:

• действащо лице/действащи лица (actor)
• цел на действието (предвиждана крайна ситуация, end)
• изходна ситуация (status)
• условие (conditions), при които могат да се осъществят действията
• средства (means), посредством които може да се осъществи
• действието (контролируеми и изменяеми от действащите лица)
• самото действие (action)[15]

Трябва да се има предвид, че всяка една от тези съставни части се проектира на различни морфологични, лексикални и синтактични нива.

От гледна точка на теорията за комуникацията на д-р Радегундис Щолце има три типа комуникация при създаването на текст:

• високо ниво на специализираност на текста, абстрактно ниво
• на комуникация, осъществявана между експерти;
• средно ниво на абстрактност и специализираност на текстовете, използвани за комуникация между специалисти в съответната сфера за решаване на конкретни проблеми от дейността;
• ниско ниво на специализираност на текстовете, които са предназначени за неспециалисти, но заинтересовани от съответната проблематика. (Щолце 1999: 126–132)

Както вече споменах нормативните актове трябва не само да осъществяват комуникация между експерти, но и между неспециалисти – адресати на нормативните актове. Ето защо тези текстове трябва да бъдат прецизни от гледна точка на правото, но и да бъдат кратки, ясни и разбираеми за правните субекти.

Освен това „в нормативните актове доминират облигативната, декларативната и информативната функция, от които произтича и преференциалното използване на определени езикови средства.“[16]

Чужди думи в нормативните актове

Въпреки чл. 36 ал. 2 на Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове: „Чужди думи и изрази се използуват само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български“ все повече чужди думи навлязоха в общата употреба на българският език, а от там и в юридическите текстове. Често се предпочита използването на чуждица, защото така не се поражда двусмислие поради липса на еквивалент на български език, какъвто е примера с латинската дума „actio“. Понякога обаче, въпреки наличието на дума в книжовният български език, със същото значение и без необходимост от разграничаването ѝ законодателят е предпочел да включи в закона чуждицата. Такъв е примера с думата
„мониторинг“ в Наредбата за мониторинга, управлението и контрола на концесиите[17]. С течение на времето тези думи навлязоха и употребата им в българският език стана все по-честа.

Има случаи, в които законодателят включва латински изрази в нормативните актове, които издава. Въпреки, че тяхната употреба е логична, това не се препоръчва, тъй като така езикът на законите става сравнително недостъпен за неюристите. Погрешно тълкуване от гражданите може да настъпи и ако една дума има две различни дефиниции в два различни закона.

Грешният превод на чужди думи също може да породи проблеми. Такъв е примера с думата „експертиза“. Проблемът се поражда, защото до скоро в българският език се употребяваше френската дума „expertise”, която се употребява в смисъл на „оценка от специалист“[18]. Наскоро обаче все по-често започна да се употребява английската дума “expertise”[19] – „експертиза“, която се използва в смисъл на „експертни познания“, но в действителност не се превежда така, което от своя страна може да доведе до объркване. Пример за употребата на думата виждаме в превода на Насоки за ролята на вещите лица, назначени от съда в съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа от 2014 г.[20], където е записано следното: „Работата на вещото лице изисква не само изключително висок стандарт на експертиза – тоест нивото на квалификация и компетентност на вещото лице трябва да съответства на сложността на разглеждания въпрос“.

Вероятно думата „експертиза“ ще навлиза все повече в нашият език, а оттам и в юридическите текстове, какъвто е случаят със словосъчетанието „промоция на здраве“ от Закона за здравето[21], където за него е дадено определението: “"Промоция на здравето" е процес, при който чрез осигуряване на социални, икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно образование се дава възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве чрез засилване на личната и груповата отговорност.” „Ако отворим речниците – ...ще прочетем, че "промоция" е тържествено присъждане на научна степен, тържествено раздаване на дипломи или представяне, показване пред много хора, за първи път.“[22]

Употребата на тези два термина показва нетолкова непознаването на английският език, колкото непознаването на българският, защото разкрива неспособността на една група лица – законотворци и техните екипи, да изразяват това, което мислят и това което изискват от гражданите, с подходящите думи на родният си език. Това от своя страна води до нарушаване на чл. 9 на Закона за нормативните актове и указът за неговот прилагане поради чисто интелектуалната невъзможност на законотворецът да го спази.

Морфологични особености на езика на нормативните актове

Функциите на нормативните актове обуславят употребата на сказуеми в сегашно време поради факта, че тяхната валидност е винаги в настоящето до момента на тяхната отмяна. Изключения има в подчинени изречения, които изразяват преходност:

Чл. 4(2)Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. – Закон за наследството[23]

Сказуемите в нормативните актове са както в деятелен, така и в страдателен залог. Изборът на един от тях позволява да се определи кое е важното в изречението: субектът на действието или целта му. Поради необходимостта от яснота и еднозначност на предписанията в нормативните текстове в тях се изключва употребата на условно наклонение. Характерът на текста налага още използването и на изявително наклонение. Особено много законодателят внимава в употребата на модалните глаголи мога и трябва: в административното право този глагол изразява „свобода на усмотрението на административния орган”, но употребата му е неприемлива за случаите, когато „органът е ограничен в приемане на решения или става дума за забрани или изисквания” (Колев 2006: 263 и сл.). Лицето на употребената глаголна форма е 3 л. ед. ч. или мн. ч. според това дали употребата им е в нормативни или индивидуални юридически актове.[24]

Маскулинизацията в нормативните актове

Съгласно чл.2 (6) от Конституцията на Република България[25] „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ В този смисъл терминът маскулинизация придобил голяма популярност през последните години означава „употребата на съществителни в мъжки род при назоваването на лица жени.“[26]

Както в българският език, така и в други славянски езици има случаи, в които съществително име от мъжки род няма съответствие за женски род, като така се подразбират и двата пола, например в думите: гений, индивид, летописец, феномен, човек. Така в езиковата практика се е установила употребата на т.нар. генерично (общо) значение на съществителните от мъжки род, които назовават както лица от мъжки пол, така и лица изобщо, без да диференцират пола. Например: „Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки.“[27]

Освен това, когато се посочва лице в нормативните актове, което обобщава всички лица, както в мъжки, така и в женски род, се предпочита употребата на единствено число вместо на множествено.

Синтактични особености в нормативните актове

Заради естеството на нормативните актове, препоръчително е да се използват прости изречения, които да улеснят субектите на правото при тълкуването на закона. Понякога обаче, именно необходимостта да бъдат пояснени нормативните актове налага внасянето на уточнения в текста, превръщайки простите изречения в сложни, променяйки словореда, което пък е предпоставка за многозначност и като цяло за трудното му разбиране. Например:

Чл. 27. от Закон за мерките срещу изпирането на пари[28]: При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е кредитна институция или лице по чл. 4, т. 5, 8 - 11 от Република България, от друга държава членка или от трета държава, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон, като се отчита нивото на риск на тези държави и прилагането на мерки за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразено с това ниво, наличието на пълния обем от подобни мерки съобразно изискванията на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и тяхното ефективно прилагане.

Освен това възможността в българският език да се изразят синтактични отношения на пасивност или на деятелност с помощта на предлога „от“ може да доведе до многозначност, срв.конструкция като „кражба от физическо лице“: тук може да възникне въпросът дали физическото лице е извършител на деянието, или потърпевш[29].

При построяването на изречението първа позиция трябва да заемат изразите, които носят основният смисъл, за да се концентрира вниманието на субектите на правото към основният смисъл на нормативния акт.   

Свързаност на текста

Текстовете на нормативните актове трябва да бъдат смислово и формално свързани. Тези две форми на свързаност се осъществяват чрез използване на местоимения, местоименни думи, както и местоименни наречия. Друг начин за свързване на нормативните актове са номерацията, обща и специална част и др. Освен това нормативните актове често препращат към други юридически текстове.

Заключение

Приведените примери недвусмислено показват необходимостта не само от висше образование, но по - конкретно от юридическо образование на законодателите. В момента не съществува изискване за образователен ценз за заемане на поста народен представител. Това до голяма степен обезсмисля работния процес на депутатите, тъй като те не могат да извършват служебните си задължения качествено и не могат да взимат информирани решения в интерес на нацията.

Въпреки че, че почти не съществува държава, която да изисква от политическите си представители да имат образование, все пак има такива изключения, например Турция, Азербайджан и Филипини. Това само по себе си, като бъдещи юристи ни навежда на мисълта, че хората които променят законите, респективно съблюдават тяхното изпълнение, нямат никакво разбиране за същността на самите нормативни актове. Ето защо за да се улесни и нашата бъдеща практика, това е едно задължително условие.

Нормативна уредба

Закон за горите (обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г.)

Закон за гражданското въздухоплаване (Обн. ДВ. бр.94 от 1 Декември 1972г., посл. изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г.)

Закон за здравето (в сила от 01.01.2005 г.,Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., оп. ДВ. бр.86 от 13 Октомври 2023г.)

Закон за мерките срещу изпирането на пари (Обн. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г.

Закон за наследството (В сила от 30.04.1949 г., Обн. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г.)

Закон за нормативните актове (обн. ДВ, бр. 27 от 03.04.1973 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г.)

Закон за собствеността (Обн. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2022г.)

Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г.)

Наказателен кодекс (Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г.)

Наредба за мониторинга, управлението и контрола на концесиите (Приета с ПМС № 177 от 20.08.2018 г., oбн., ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г.)

Насоки за ролята на вещите лица, назначени от съда в съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа, приет от CEPEJ на 24-то пленарно заседание (Страсбург, 11 – 12 декември 2014 г.)

Харта на основните права на европейския съюз (2016/C 202/02), дял II,, чл. 15 (2).)

Източници:

Баханов, Б. Юридическата консултация като езиков превод, Докторантски четения, С.: Университетско издателство "Св. Климент Охридски" 4/2020, с.37

Георгиев, Б. За свръхупотребата на думите промоция и номинация –[https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=2834&Level=3] посл. досъпен на 25.10.2023 г.

Динева-Карабаджакова, Р. По някои въпроси на юридическата глотогенеза

Динева-Карабаджакова, Р. Правна норма и езикова норма - списание De Jure, 2016, № 2, 175-186

Иванова, Л., Йосифова, М., Езикът на нормативните актове - юридически и филологически аспекти - списание Проглас, 2014, 123-149

Кошкова, М. Маскулинизацията на съществителни имена като лексикографски проблем, Славистичен институт "Ян Станислав" - САН, Братислва [https://ispan.waw.pl/ireteslaw/bitstream/handle/20.500.12528/804/Lexikografia-2016-110-118.pdf] посл. досъпен на 25.10.2023 г.

Милкова, Д. Юридическа техника, С.: Сиби, 2002, с.246

"Петков е или неинформиран, или некомпетентен" // Clubz.bg, 9 януари 2022 , посл. достъпен на 25.10.2023г. [https://clubz.bg/122846-petkov_e_ili_neinformiran_ili_nekompetenten]

Ташев, Р. Обща теория на правото, С.: Сиби, 2010

Уикипедия – [https://bg.wikipedia.org/wiki/Легална_дефиниция], посл. достъпен на 25.10.2023 г.

Уикипедия – [https://bg.wikipedia.org/wiki/Толкът_Парсънс] посл. досъпен на 25.10.2023 г.

Уикипедия – [https://bg.wikipedia.org/wiki/Експертиза] посл. досъпен на 25.10.2023 г.

Cambridge Dictionary – [https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/expertise]

[1] "Петков е или неинформиран, или некомпетентен" // Clubz.bg, 9 януари 2022 , https://clubz.bg/122846-petkov_e_ili_neinformiran_ili_nekompetenten (25.10.2023)

[2] д-р Росица Динева-Карабаджакова, Правна норма и езикова норма - списание De Jure, 2016, № 2, 175-186

[3] д-р Динева-Карабаджакова, Р. По някои въпроси на юридическата глотогенеза

[4] Милкова, Д. Юридическа техника, С.: Сиби, 2002, с.246

[5] Закон за собствеността (Обн. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2022г.)

[6] Баханов, Б. Юридическата консултация като езиков превод, Докторантски четения, С.: Университетско издателство "Св. Климент Охридски" 4/2020, с.37

[7] Закон за горите (обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г.)

[8] Закон за гражданското въздухоплаване (Обн. ДВ. бр.94 от 1 Декември 1972г., посл. изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г.)

[9] Закон за нормативните актове (обн. ДВ, бр. 27 от 03.04.1973 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г.)

[10] Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/Легална_дефиниция

[11] Ташев, Р. Обща теория на правото, С.: Сиби, 2010

[12] д-р Росица Динева-Карабаджакова, Правна норма и езикова норма... с. 178

[13] Наказателен кодекс (Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г.)

[14] Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/Толкът_Парсънс

[15] Иванова, Л., Йосифова, М., Езикът на нормативните актове - юридически и филологически аспекти - списание Проглас, 2014, № 1, 123-149

[16] Иванова, Л., Йосифова, М., Езикът на нормативните актове - юридически и филологически аспекти - списание Проглас, 2014, № 1, 123-149

[17] Наредба за мониторинга, управлението и контрола на концесиите (Приета с ПМС № 177 от 20.08.2018 г., oбн., ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г.)

[18] Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/Експертиза

[19] Cambridge Dictionary - https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/expertise

[20] Насоки за ролята на вещите лица, назначени от съда в съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа, приет от CEPEJ на 24-то пленарно заседание (Страсбург, 11 – 12 декември 2014 г.)

[21] Закон за здравето (в сила от 01.01.2005 г.,Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., оп. ДВ. бр.86 от 13 Октомври 2023г.)

[22] Георгиев, Б. За свръхупотребата на думите промоция и номинация -https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=2834&Level=3

[23] Закон за наследството (В сила от 30.04.1949 г., Обн. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г.)

[24] Иванова, Л., Йосифова, М., Езикът на нормативните актове - юридически и филологически аспекти - списание Проглас, 2014, № 1, 123-149

[25] Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г.)

[26] Кошкова, М. Маскулинизацията на съществителни имена като лексикографски проблем, Славистичен институт "Ян Станислав" - САН, Братислва

[27] Харта на основните права на европейския съюз (2016/C 202/02), дял II,, чл. 15 (2).)

[28] Закон за мерките срещу изпирането на пари (Обн. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г.

[29] Иванова, Л., Йосифова, М., Езикът на нормативните актове - юридически и филологически аспекти - списание Проглас, 2014, № 1, 123-149